През 2000 г. археолози откриват в м. “Турлата” край гр. Троян най-старото тракийско светилище в Хемус /Стара планина/, датирано за ХІІІ - ХІ в. Пр. Хр.

  През 15 г. от н.е. земите на днешна Северна България попадат в границите на римската провинция Мизия. Силно римско присъствие в района намираме по станциите, разположени край презбалканския път още през средата на І в. от н.е. Активното използване на Централния Балкан по време на двете дакийски войни, водени от император Марк Улпий Траян /98-117 г./ трайно свързва пътя с името му. Преминало през времето, днес това име е останало в топонима като Троян.

Римската крепост Состра

  Состра е малък римски град, разположен на важния военен път, свързващ Дунава с провинция Тракия. Основан е в средата на II век и просъществува до края на V век.

  Археологически екип от Националния исторически музей (НИМ) - София под ръководството на д-р Иван Христов разкрива през последните шест години голяма римска крепост, цивилно селище, некрополи, раннохристиянска църква.

  Днес усилията на историците са насочени към запазване на старините и тяхното интегриране в туристическите програми на община Троян. Реставрират се крепостните стени, изгражда се път и паркинг до сърцето на римския град-крепост. На Гергьовден се открива новият параклис до основите на една от най-старите църкви в Балкана - раннохристиянската базилика Св. Георги.

снимки

. . .

  През ХІІІ и ХІV в. целият край с днешните Ловеч и Троян играе важна роля в историческия живот на Втората българска държава. Тук, край древния римски път Виа Траяна, функционират здраво укрепени крепости, охраняващи движението по важния път и неговата отбрана. Вероятно още през Средновековието името на пътя се пренася върху по-късно възникналото селище - Троян.

  Най-рано името на селището Троян се появява през 1660 г. върху карта, съставена от френския картограф Никола Сансон. Именно в края на ХVІ и началото на ХVІІв започва стопанското израстване на Троян.

  През първата половина на ХІХ в. процъфтяват занаятите: абаджийство, горянство, грънчарство, дървостругарство, ковачество, стружнарство, кожухарство и златарство.  Едно от първите места безспорно се падало на грънчарството, обособило се във водеща, жизнена и до днес керамична школа. Развиващата се икономика на Троян /получил градското си кръщение през 1868 г./ намира своите пазари освен на троянската чаршия и на панаира при Троянския манастир и в далечните Цариград, Босна, Херцеговина, Сърбия, Брашов. Вродената практичност и пестеливост на троянци, въпреки че се замогнали материално, намира отражение в жилищната архитектура. Троянският дом е скромен и непретенциозен, но затова пък удобен и уютен. Дом, който отговаря на нуждите на бита и развиващото се занаятчийство.

  Освобождението на България от турско робство отприщва вродената активност и предприемчивост на балканджиите. Троянци успяват за малко повече от половин век да въздигнат града си от пепелище, каквото го оставили башибозуците през август 1877 г., в един проспериращ балкански град.

  През 1911 г. светва първата електрическа крушка - Троян е третият град в България /след София и Пловдив/, който се е електрифицирал още преди Първата световна война. Няколко занаятчийски работилници прерастват в индустриални предприятия за металообработване и машиностроене, също и в дървопреработващи, кожарски, кожухарски, за вълнен трикотаж, килимарство. Чрез цветущото си занаятчийство /грънчарство, калпакчийство, дървени изделия/ и чрез развиващата се индустрия Троян, заедно със селата от околията, се налага като главен доставчик на тези произведения по пазарите на България. А пък образцовото му овощарство справедливо прославя името на Троян, наричан “градът на сините сливи и вълшебната ракия”.

  Първата копка на ж.п. линията Ловеч - Троян е направена на 29.ІХ.1929 г., но това събитие, което трябвало да издигне още повече стопанството и икономиката и да създаде още по-висока култура за достойните синове на Балкана, е осъществено през 1948 г.

  Още от 20-те години културните и търговските връзки на малкия Троян се насочват към Европа. През 30-те години троянци устройват изложби-базари на занаятчийски произведения в Мюнхен, Хамбург, Виена, Милано, а в самия Троян - Постоянна занаятчийска изложба /предшественик на настоящия Музей на занаятите/, чиято цел е да се популяризира града, неговото занаятчийско производство и да привлича повече летовници.

  Знанието и стремежът към по-висока наука винаги са се ползвали с голямо уважение тук. Още от началото на века будните и заможни троянци изпращат децата си в университетите на Швейцария, Франция, Германия, Англия, Австрия, Чехия. Някога, един от немските възпитаници д-р Найден Шейтанов, беше писал, че като тип и характер троянецът “носи в душата и ума си съкровища за нова култура, времето на която ще настъпи…”